Събития

9 септември, петък - 18:30 часа, Café Olé

За да бъдат трансформирани чувствата на изящното слово в изразителна мелодия се нуждаят от нежните струни на цигулката...

Ще Ви представим по един необикновен начин двама наши забележителни автори и техните новоиздадени творби: "Епически поеми" на Бойко Йорданов Бадев и "Попътно" на Йордан Хаджиев.

Инициативата е на д-р Деворина Гамалова, която с помощта на своите майсторски умения като солов изпълнител на цигулка, ще допринесе за представянето на двамата писатели.

Д-р Гамалова се изявява като солистка и камерен изпълнител в България, Германия, Англия, Италия, Франция, а от 1995 редовно изнася концерти и за създадената от Йехуди Менухин организация "Live Music Now". Осъществила е записи за компакт-дискове, за радио Лондон (ВВС), Дрезден, Кьолн, Дюселдорф, Берлин и др. Участва в телевизионни и радио програми, включително със солови изпълнения в програма за Йехуди Менухин. В 1998 записва самостоятелен СD с произведения от Пуленк, Чайковски, Големинов и Шуман. Преподавателската си дейност по цигулка и виола Д. Гамалова започва в South Downs College. От 1999 до 2003 асистира на проф. Григорий Жислин в Royal College of Music - Лондон. В момента преподава в Goldsmith University of London, където е редовен преподавател от 1997, в Birmingham Conservatoire и Trinity College of Music от 2000 и в London College of Music от 2005.

Информация за авторите:

Бойко Бадев е изключително интересен и оригинален автор. Майстор на словото, той наследява таланта си от своя баща - литературния критик Йордан Бадев, чиито избрани съчинения излязоха от печат тази година като издание на БАН под названието “Слово и родина”. Бойко е в немилост през всичките години на диктатурата и затова талантливите му творчески опити остават заключени в бюрото му, докато неотдавна те бяха намерени от Д. Гамалова, която спомоществователства издаването им. Житейският път на Б. Бадев е суров и драматичен. Едва ли има болка, която Бойко да не познава. Той трябва да надмогне ранната и насилствена загуба на баща, трудностите свързани с конфискуване на дома, имуществото и изпадането в немилост, лишаването от професионално развитие, включително и загубата на единствено дете. Въпреки това той никога не допуска малодушие или компромис със съвестта си и житейското си “верую”. Отстоява идеалите, които изповядват творбите му със стоическо достойнство и непоколебимост. Той не само пише, той живее поемите си като напълно се слива с подвига на героите си.

В сборника “Епически поеми” са включени хронологически трите най-мащабни и силни поеми, писани в ранна младежка възраст, но преработвани  многократно в течение на годините. Макар и писани на исторически теми те са надисторически. Изричат се универсални истини открили се на автора в минути на творческо прозрение.

Йордан Хаджиев, автор коренно различен от Бадев, може да се приеме като своего рода литературен наследник на Алеко Константинов. Невероятно находчив в хумора и иронията, много добър портретист, с жив език, той разобличава фалша и лицeмерието. Докато Бадев облича героите си в идеали, Хаджиев ги разсъблича, тоест поставя под съмнение истинността на всеки възвишен порив. Дали той е такъв или е шаблон прикриващ стремеж към лична изгода. Но независимо от този обратно пропорционален подход на Хаджиев той утвърждава морални ценности сходни с тези на Бадев.

Въпреки строгата цензура на “желязната епоха” и неговата безпартийност, книгите на Хаджиев се издават преди и след падането на диктатурата. Това със сигурност нямаше да се случи с “Попътно”, тъй като книгата описва едно пътешествие на група културни дейци от Габрово до Съветския съюз и е иронично и горчиво изобличение на болезнения фарс на онова време. Хаджиев получава ред литературни отличия между които и престижната литературна награда за най-добра книга (проза) на Съюза на българските писатели за 2005г. за книгата си “Нататък”. Сценарист е на филма “Игра на любов”. Органът на СБП “Словото днес” определя белетристиката му като “радост за душата”.